Заболяването е описано в 1907 година от Алцхаймер. Обикновено започва във възрастта между 50 и 60 години. Среща се значително по-често у жените.
Причините са неизвестни, но се смята, че значение имат някои наследствени фактори, водещи до нарушения в синтезата на клетъчните белтъци.
Симптоми на Алцхаймер
Основен симптом на Алцхаймер има прогресиращата деменция, към която се прибавят разстройства във висшите корови функции. В началото на преден план излизат паметовите нарушения при сравнително запазена емоционалност и критично отношение към заболяването. Постепенно настъпват дълбок интелектуален упадък и пълна амнестична дезориентираност с разрушаване на запасите на паметта и на придобития жизнен опит. Прогресиращата загуба на привичните навици, включително и най-автоматизираните, преминава в изразена апраксия. Тежко се засягат речта (амнестична, сензорна и моторна афазия, логоклонии, аграфия, алексия ) и познавателната дейност (агнозия).
Разстройствата на речта се появяват рано в симптомите на Алцхаймер, а логоклониите се считат от някои автори за патогномоничен симптом на болестта на Алцхаймер. Ранен и изявен симптом на нарушение на висшите корови функции е акалкулията. В немалък брой от болните (в напредналите стадии) се срещат епилептични припадъци с типичен генерализиран характер. Сравнително често са психотичните разстройства. Обикновено това са неразгърнати параноидни-халюцинаторни синдроми или синдроми на фона на помрачено съзнание. В крайните стадии на заболяването наред с цялостния разпад на психичната дейност се появава екстрапирамидна мускулна ригидност с принудителна ембрионална поза, кахексия, орални и хватателни автоматизми.
Диагностика на Алцхаймер
Морфологичните изменения в мозъка са характерни, което може да бъде установено чрез съвременните диагностични методи като компютърна аксиална томография, ядрено-магнитен резонанс, 4-Д скенер. Наблюдава се дифузна агрофия на мозъка, предимно на кората. Атрофичните процеси могат да бъдат по-силно изразени във фронталните и темпералните дялове (но никога изолирано). Мозъчните стомахчета са разширени. При микроскопското изследване се установява многократно намаляване на броя на неврозите, по-изразено в първите 4 слоя на мозъчната кора. Най-типичните находки за болестта на Алцхаймер (както и за сенилната деменция) са т. нар. сенилни друзи (плаки) и Алхаймеровата дегенерация на неврофибрилите.
Сенилните друзи представляват огнища на некротичен разпад на неврони, в които ясно може да се различи една централна част, която е хомогенна тъмнокафява маса и периферна, светла част, състояща се от фибрили. Те се намират в най-голямо количество в Амониевия рог и челните дялове на мозъка. Трябва да се отбележи, че сенилните друзи се срещат и при нормално стареещия човек, но в значително по-малко количество – 5-10 на микроскопско поле, докато тук честотата им е над 30-40 на поле. При Алцхаймеровата дегенерация на неврофирилите се отнася за разрастване, набръчкване и сплитане на ендоцелурната неврофибрилна мрежа.
Диагностиката на Алцхаймер приживе е много трудна. Тя се изгражда върху следните по-важни опорни пунктове:
- поява на заболяването в пресенилната възраст;
- постепенно развитие на глобарна деменция (с изпреварващи паметови нарушения), към които се прибавят разстройства във висшите корови функции (апраксия, афазия, агнозия);
- установяване на дифузна мозъчна атрофия при изследване с компютърна аксиална томография, ядрено-магнитен резонанс, 4-Д скенер
Диференциална диагностика на Алцхаймер е необходимо да се направи с редица заболявания, които водят до глобална деменция. В този ред на първо място стои болестта на Пик. При нея на преден план излизат психопатоподобните промени на личността, а не паметовите нарушения; в началото апрактичните разстройства са по- слабо изразени, характерни са стереотипиите в речта и поведението; при изследване с КТ се установява засягане предимно на челните и слепоочните дялове на мозъка. От сенилната деменция се разграничава по възрастта, когато се появява заболяването, и изразените и по-бързо развиващи се нарушения на висшите корови функции. За разграничаването на болестта на Алцхаймер от прогресивната парализа най-съществени са данните от анамнезата: прекарана в миналото луетична инфекция, неврологичното и особено ливорологичното изследване.
Лечение на Алцхаймер
Ефективно лечение на Алцхаймер засега не съществува. При нужда се прилагат симптоматични средства. Психомоторната възбуда се овладява предимно с (широкоспектърни) невролептици (например хлоразин). Гледането и храненето на болните, а така също и предпазването от интеркурентни заболявания са важни. Протичането на Алцхаймер е хронично-прогредиентно. Обикновено смъртта настъпва няколко години след началото на заболяването (от 2-3 до 10-12 години).
