Менингококова инфекция е остро заразно, токсично заболяване с многообразно клинично протичане, причинявано от менинготоки и разпространяващо се спорадично и епидемично по въздушно-капков път.
Патогенеза
Входна врата на заразата са горните дихателни пътища и носоглътката, където менингококите се размножават, без да предизвикват болестни изменения, т.е настъпва здраво заразоносителство, достигащо до 90-95% от заразените. В други случаи те причиняват катарално възпаление – назофарингит, срещащо се при 5-10%. В случаите, когато преодоляват защитната бариера на носоглътката, менингококите навлизат в кръвта – менингококцемия, която в някои случаи е причина за появата на вторични огнища в еднокарда, ставите, меките мозъчни обвивки и др. В тези случаи около 0,5% от заразените развиват менингококов менингит. Когато менингококцемията не води до вторични огнища, тя протича под форма на септични състояния, особено при малки деца с висок леталитет.
Лигавицата на назофаринкса е едновременно входна и изходна врата и специхична локализация на причинителя. След клинично оздравяване често се наблюдава продължаващо микробно носителство – 15-20 дена, а понякога и повече. Инкубационният период е 2-7 дена, средно 3.
Източник на зараза са болните и здравите, и реконвалесцентните носители на менингококи. Най-голямо е значението на здравите носители и атипично боледуващите с менингококови фарингити. Приема се, че от 200 заразени от менингококов менингит ще заболее един, от фарингит 15-16, а останалите ще бъдат здрави заразоносители. Болните също са опасни заразоносители, но техният брой е малък и поради тежестта на болестта контактите им са ограничени, следователно епидемиологичното им значение е малко.
Разпространението на менингококовата инфекция става по въздушно-капков път. Поради малката издръжливост на менингококите във външната среда заразяването се осъществява при близко общуване. Същите причини не позволят разпространение по възушдно-прахов път и чрез околните предмети. Последните имат значени, когато се изпълзват от много хора и при непосредственото им поставяне в устата – прибори за храна, играчки и др.
Въприемчивостта към менингококова инфекция е всеобща, но най-поразени са децата. След преболедуване се създава траен типовоспецифичен имунитет, в който участват както хуморални, така и тъканни защитни механизми.
Борба и лечение
Борбата с менингококовата инфекция е трудна поради липсата на специфична имунопрофилактика и трудното откриване на леките форми и заразоносителите. Заразоносителите се изолират в дома и се лекуват до пълното очистване на менингококите, което се контролира чрез лабораторно изследване.
