Сифилис – лечение и симптоми

Сифилисът е една от най-сериозните полово предавани болести, която подлежи на лечение. Бактерията Treponema pallidum или наричана още „бледа спирохета”, причинява заразяването.

Той се предава по полов път, чрез сексуален контакт (орален, вагинален и анален); по кръвен път, при използване на едни и същи игли, най-често при инжектиране на наркотици и по вертикален път, на плода при бременност на заразена майка.

Сифилисът преминава през три стадия на развитие – първичен, вторичен и третичен. Във всеки един от тях лечението може да бъде успешно, стига да не са нанесени големи физически увреждания на тъканите и органите.

От заразяването до появата на първите симптоми на болестта минават средно около 20 – 25 дни. След инкубационния период, заболяването влиза в своята първа фаза и симптомите започват да се появяват. Образува се раничка на входната врата на инфекцията. Тя има кръгла форма, твърдо дъно и ръбове. На пипане е неболезнена. Няколко дни след появата й, регионалните лимфни възли се увеличават, но не предизвикват дискомфорт или болка при опипване. Язвата се появява в областта на влагалището, вулвата и по главичката на пениса. Ако не се лекува, раничката зараства за няколко дни.

Когато сифилисът навлезе във втория стадий видимите симптоми се увеличават. По тялото се появяват сифилиди (сифилистични обриви), които не причиняват болка и сърбеж. С напредването на болестта, обрива се увеличава и става по-забележим. Среща се най-често по корема, гърдите, гърба, ходилата, дланите и челото.

Вторият стадий на сифилиса може да трае от 6 месеца до 5 години. Ако не се пристъпи към лечение на симптомите се навлиза във фаза на латентен сифилис. Тя се характеризира със задълбочаване на инфекцията в организма. Както и при другите стадии, и тук след направени тестове, болестта се открива, може да бъде лекувана, но също така може да бъде предадена на други хора.

Третата фаза на заболяването започва средно около 3 до 10 години след заразяването. Има доказани случаи за настъпване и след 20 год. Симптомите в последния стадий на болестта са няколко. Първият е поява на подкожни образувания по тялото (сифилистични гуми), които приличат на тумори. В началото са малки, колкото бобено зърно, но с времето нарастват и могат да достигнат размерите на яйце. Те разяждат кожата, от тях изтича гной и кръв, причиняват деформации, зарастват трудно и оставят белези. Сифилистичните гуми могат да се образуват и в мозъка, костите или в областта на очите.

Вторите ясно изразени симптоми са увреждания на вътрешните органи и системи. Най-силно се засяга сърдечно-съдовата система.

Предадения от заразената майка на плода сифилис, може да предизвика анемия, увреждане на вътрешните органи, нарушения в костната система или раждане на мъртво бебе.

Болестта може да бъде диагностицирана чрез няколко медицински теста – „Васерман”, VDRL и TPHA или от взети проби от сифилистични язвички. Навреме приложеното лечение със силни антибиотици, води до пълно оздравяване. Колкото по-рано се вземат под внимание първите симптоми, направят се тестове в началните стадии и се започне лечение, толкова то е по-успешно.

Най-трудно се лекува болестта през последния стадий. Тогава уврежданията по вътрешните органи са необратими. За това навреме взетите мерки, са от изключително важно значение.

Хората, които провеждат лечение не трябва по време на него да имат сексуални контактни и трябва всички партньори да се лекуват. След премахване на болестта, организмът не изгражда имунитет и е възможно повторно заразяване.

Използването на презерватив по време на полов акт е един от начините за предпазване от сифилис. Но не дава 100 % гаранция, защото партньорът може да има непокрити ранички, например по бедрата, които да предизвикат заразяване, чрез секрета си.

Превантивно взетите мерки, направените навреме изследвания и започването на лечение в началните фази на болестта, гарантират стопиране на нейното развитие, предпазват от увреждания и водят до пълно излекуване.

Нелекуването на сифилис води до слепота, психични разстройства, парализа, деменция или смърт.