Понякога късните усложнения на флеботромбозата или тромбофлебита се характеризират с хронични смущения в циркулацията на даден крайник. Заедно с вариците, които са само разширени и дилатирани вени, постфлебитният синдром е едно от най-честите съдови заболявания. Няколко месеца след оздравяване на тромбофлебита и флеботромбозата започва процес на реканализация (възстановяване на кръвотока) на тромбозиралите вени, която никога не е пълна. Вследствие на това клапната функция на засегнатите дълбоки вени се загубва. Като резултат от това, в изправено положение кръвта не среща препятствието на клапите и се спуска по силата на гравитацията до най-долните отдели на крайника. При съкращаване на мускулатурата, венозната кръв се устремява както в проксималната (нагоре), така и в дистална посока (надолу), а при отпускането й изтласканата нагоре кръв отново се връща. Това махаловидно движение повишава венозното налягане, особено в дисталните части на крайника.
Постепенно се стига до дилатация и инсуфициенция и на перфорантните вени и рефлукс на кръвта към повърхностните вени. Не след дълго настъпва и в тях инсуфициенция, обратен ток и варикозни разширения. Промените в макроциркулацията предизвикват промени и в микроциркулацията – на капилярно ниво вследствие венозната хипертония, се нарушава Старлинговото равновесие. Получава се повишен излив в екстрацелуларното пространство на течности, белтъчини и формени елементи. Настъпва и динамична лимфносъдова недостатъчност. Затрудненият капилярен ток предизвиква отваряне на артериоловенуларни анастомози, а това довежда до тъканна хипоксия. Излизането на еритроцити в интерстициума предизвиква пигментация на ко¬жата в долната трета на подбедрицата вследствие отлагането на хемосидерин. Смутеният венозен и лимфен отток благоприятстват развитието иа инфекции, които още повече влошават дренажната функция на венозната и лимфната система.
Късни симптоми на тромбофлебит и флеботромбоза
Субективните оплаквания при постфлебитния синдром са същите както при декомпенсираните разширени вени на краката – тежест, разпъващи болки в крайника след продължително право стоене, лесна уморяемост и чести мускулни крампи. Тези симптоми намаляват при ходене и изчезват в легнало положение. Наблюдават се отоци, дифузно пръснати разширени вени (варици) и поява на варикозно разширени вени, свързващи двата долни крайника – супрапубично или в системата на долната и горна празна вена. Чести симптоми на късните усложнения на тромбофлебит и флеботромбоза са пигментацията и изтъняването на кожата в долната трета на подбедрицата. Развива се склеротичен дермо-хиподермит, който може да обхване цялата подбедрица като калъф и накрая да се получат трофични язви, които траят с години.
Както при разширените вени (варикозната болест), така и при постфлебитния синдром диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, състоянието на пациента и функционалните проби на Бароу-Шейнис, на Прат, на Делбе-Пертес. Данни за настъпила реканализация се получава и от ултразвуковото доплерово изследване, но най-точна диагноза се поставя чрез флебографията. С нея може да се прецизират морфологичните промени и функционалното състояние на венозната система и да се вземе решение за оперативно или неоперативно лечение на късния тромбофлебит и флеботромбоза.
Лечение на късните усложнения при тромбофлебит и флеботромбоза
Хроничният характер и дълготрайността на заболяването налагат да се осигури на болния подходящ режим на живот и труд. Важно мероприятие от лечебния комплекс е поддържането на еластичен чорап или еластичен бинт. Добро повлияване има от венотонизиращите препарати, както и от някои физиотерапевтични процедури.
Хирургичното лечение включва
• оперативни намеси за прекъсване на обратния ток от дълбоките към повърхностните вени чрез лигатура и прерязване на инсуфициентните перфорантни вени,
• операции за прекъсване на обратния гравитационен ток в дълбоките вени чрез частична резекция на тези вени,
• реконструктивни мостови операции чрез вено-венозни байпаси, заобикалящи увредените дълбоки вени или насочващи венозната кръв към срещуположния здрав крайник,
• изрязване на трофичиите язви и свободна кожна автотрансплантация след взети достатъчно ефикасни мерки за подобряване трофиката и микроциркулацията на тъканите.
В зависимост от тежестта на постфлебитния синдром и от професията на болния, трудоспособността е намалена в различна степен. При всички болни с късни усложнения след тромбофлебит и флеботромбоза трябва да се осигури трудоустрояване с максимално ограничаване на неподвижния изправен стоеж на тялото. За работещите в неподвижна поза е необходимо да се осигуряват чести прекъсвания на трудовия процес за раздвижване на краката. Болни с постфлебитен синдром следва да се отстраняват от професии, изискващи вдигане на тежести или движения, свързани с повишаване на вътрекоремното налягане. Честите еризипели, лимфангити, целулити и обилните лимфорагии от големи трофични язви правят болните неработоспособни през по-голяма част от времето и някои от тях се налага да бъдат пенсионирани.
